Какво налага по-добрата уредба на работата от разстояние
Кодексът на труда е нормативният акт, който урежда трудовите връзки сред служащия или служителя и работодателя.
С него се подсигурява конституционното право на труд на служащите и чиновниците,
в това число и на главното право на здравословни и безвредни условия на труд и правото на всеки работещ да получи възнаграждение,
съответстващо на осъществената работа.
Развитието на информационните технологии води както до промени в организацията на работата,
в това число и до повишение на опциите за осъществяването ѝ отвън пространствата на работодателя,
по този начин и до нуждата от развиване на нормативната уредба,
с оглед обезпечаване на еластичност при организацията на работата и сигурност за страните по трудовото правно отношение,
в това число във връзка с организацията на здравословни и безвредни условия на труд,отчитането на работата и контрола на работното време.
Какви са аргументите, заради които е належащо да се регламентира по-добре работата от разстояние в България, коментира доктор Тодор Капитанов,
специалист по трудово право.
Както към този момент знаем, в Кодекса на труда са регламентирани условията при организация на работата от разстояние.
Пандемията от COVID-19,
както и бързото развиване на телекомуникационните технологии, доведоха до необятно приложение на работата отвън пространствата на работодателя.
Изследванията на Eurofound демонстрират,
че в България работата от разстояние е най-слабо публикувана спрямо другите страни членки на Европейския съюз,
като работещите от разстояние съставляват по-малко от 10 % от всички служащи и чиновници.
Причина за това може да се търси в на практика усложнения при организирането на работата от разстояние,
които следва да бъдат позволени посредством спомагателна нормативна наредба.
Ето защо промени в Кодекса на труда, са едни от ограниченията, с които да се обезпечи по-голяма еластичност при работа от разстояние,
в това число по повод организацията на здравословни и безвредни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.
Възможността да се работи от разнообразни места, отвън пространствата на работодателя, както и все по-налагащия се хибриден модел на работа, при който единствено за част от работното време служащият или служителят е на територията на предприятието, в избрани случаи води до неустановеност сред страните по трудовия контракт.
Липсва ясно регламентирано обвързване мястото, от което ще се прави работата от разстояние, и интервалите на работа отвън предприятието, да се открива по съглашение сред тях.
Тези условия,
съчетани с липсата на директен надзор и контакт с работодателя, са предизвикателство за възлагане и отчитане на работата, както и за обезпечаване на здравословните и безвредни условия на труд.
Внедряването на алгоритмичното ръководство (и така наречен неестествен интелект) при организирането на работата усъвършенства ръководството на работните процеси, надлежно води до повишение на продуктивността на труда и конкурентоспособността на предприятията. Използването на такива системи обаче поражда терзания за несъразмерен надзор от страна на работодателите и лимитира човешката интервенция при основни решения, които засягат трудовите права на служащите и чиновниците.
В тази връзка е належащо да се предприеме регулативен метод, посредством който да се подсигурява,
че индивидът и неговите права са в центъра на цифровата промяна.
Следва да се обезпечава проследимост от човек на процесите на взимане на решения на база на изкуствения разсъдък,
което и изисква регламентиране на човешки надзор върху всички значими автоматизирани решения,
засягащи правата на служащите и чиновниците.
В момента е открито нормативно условие отчитането на работното време при работа от разстояние да се прави само посредством ежемесечно попълване от страна на служащия или служителя на утвърдени от работодателя форми.
Предвид все по-масовото потребление на осведомителни системи за организация и отчитане на работата следва да се регламентира
различна възможност действително отработеното време да се регистрира и посредством автоматизирана система.
С него се подсигурява конституционното право на труд на служащите и чиновниците,
в това число и на главното право на здравословни и безвредни условия на труд и правото на всеки работещ да получи възнаграждение,
съответстващо на осъществената работа.
Развитието на информационните технологии води както до промени в организацията на работата,
в това число и до повишение на опциите за осъществяването ѝ отвън пространствата на работодателя,
по този начин и до нуждата от развиване на нормативната уредба,
с оглед обезпечаване на еластичност при организацията на работата и сигурност за страните по трудовото правно отношение,
в това число във връзка с организацията на здравословни и безвредни условия на труд,отчитането на работата и контрола на работното време.
Какви са аргументите, заради които е належащо да се регламентира по-добре работата от разстояние в България, коментира доктор Тодор Капитанов,
специалист по трудово право.
Както към този момент знаем, в Кодекса на труда са регламентирани условията при организация на работата от разстояние.
Пандемията от COVID-19,
както и бързото развиване на телекомуникационните технологии, доведоха до необятно приложение на работата отвън пространствата на работодателя.
Изследванията на Eurofound демонстрират,
че в България работата от разстояние е най-слабо публикувана спрямо другите страни членки на Европейския съюз,
като работещите от разстояние съставляват по-малко от 10 % от всички служащи и чиновници.
Причина за това може да се търси в на практика усложнения при организирането на работата от разстояние,
които следва да бъдат позволени посредством спомагателна нормативна наредба.
Ето защо промени в Кодекса на труда, са едни от ограниченията, с които да се обезпечи по-голяма еластичност при работа от разстояние,
в това число по повод организацията на здравословни и безвредни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.
Възможността да се работи от разнообразни места, отвън пространствата на работодателя, както и все по-налагащия се хибриден модел на работа, при който единствено за част от работното време служащият или служителят е на територията на предприятието, в избрани случаи води до неустановеност сред страните по трудовия контракт.
Липсва ясно регламентирано обвързване мястото, от което ще се прави работата от разстояние, и интервалите на работа отвън предприятието, да се открива по съглашение сред тях.
Тези условия,
съчетани с липсата на директен надзор и контакт с работодателя, са предизвикателство за възлагане и отчитане на работата, както и за обезпечаване на здравословните и безвредни условия на труд.
Внедряването на алгоритмичното ръководство (и така наречен неестествен интелект) при организирането на работата усъвършенства ръководството на работните процеси, надлежно води до повишение на продуктивността на труда и конкурентоспособността на предприятията. Използването на такива системи обаче поражда терзания за несъразмерен надзор от страна на работодателите и лимитира човешката интервенция при основни решения, които засягат трудовите права на служащите и чиновниците.
В тази връзка е належащо да се предприеме регулативен метод, посредством който да се подсигурява,
че индивидът и неговите права са в центъра на цифровата промяна.
Следва да се обезпечава проследимост от човек на процесите на взимане на решения на база на изкуствения разсъдък,
което и изисква регламентиране на човешки надзор върху всички значими автоматизирани решения,
засягащи правата на служащите и чиновниците.
В момента е открито нормативно условие отчитането на работното време при работа от разстояние да се прави само посредством ежемесечно попълване от страна на служащия или служителя на утвърдени от работодателя форми.
Предвид все по-масовото потребление на осведомителни системи за организация и отчитане на работата следва да се регламентира
различна възможност действително отработеното време да се регистрира и посредством автоматизирана система.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ